Думата „НЕ“

Представете си, че виждате момчето /момичето/ на мечтите си. Виждате го и не можете да откъснете погледа си от него, гледате го, но не знаете какво да направите. Започват притесненията. Да я/го заговоря ли? Ами, ако ми обърне гръб и ми покаже, че не желае да говори с мен? Ами, ако аз я/го поканя и ми каже „НЕ“?

Представете си, че сте на работа в голяма компания. Имате прекрасна идея и ви се отваря чудесна възможност за разговор с човек, който може да я реализира. В един момент еуфорията от шанса започва да намалява, идва мисъл ами, ако каже „НЕ“, ако каже, че това е пълна глупост, тогава какво става.

Представете си, че идва нов колега и Ви кани на питие след работа. Ви сте много изморен/а и цял ден мечтаете как ще се приберете и ще си починете, защото много ви се е насъбрало през последните дни. В един момент обаче си представяте колко неприятно ще се почувства, ако кажете „НЕ“ и въпреки своите планове и липсата на желание се чувате как казвате „Добре“.

При трите случая говорим за страх от отхвърляне, който в повечето случаи дори е неосъзнат. Той се проявява в различни ситуации в нашия живот, които ни карат да реагираме болезнено всеки път, когато чуем „НЕ“. Отказът се преживява като отхвърляне на личността, а не на идеята или действието, които предприемаме.

Както виждате няма никакво значение дали сте на работа, дали сте в любовни или приятелски взаимоотношения. Фокусът от болката остава запечатан и всеки път, когато настъпи момент за действие се активира страхът, който да ни предпази от нея. Този страх се задейства и в двете посоки освен, в моментите, в които рискуваме да чуем НЕ, но и в тези, в които ние самите трябва да го изречем.

1. В първият случай, обектът на нашите желания е възможно да няма възможност в момента да ни обърне внимание, имайки свои емоционални преживявания и да нямат нищо общо с Вас.
2. Във втория случай, отказът може да бъде свързан с неразбиране на идеята, с липса на ресурс за реализирането или фокусът върху нещо друго в момента.
3. В третият случай, зачитането на собствените си граници и нужди би било добра индикация. Опция би било да се насрочи за следваща вечер.

Научавайки се да казваме „НЕ“, зачитайки своите нужди и убеждения, ние много по-лесно ще приемаме и чуждото „НЕ“. Тогава и само тогава ще знаем, че ние нямаме нищо общо с човека, който ни отказва, защото това е негово решение, както и другите нямат лично отношение към нашия отказ, защото то е решение на база на личните потребности и нужди. Следвайте себе си и позволете на другите да правят същото!

Прочетете също за “Вниманието”